Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чед

„И когато произлезе разногласие . . . апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос . . . и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий . . . [и] очисти с вярата сърцата им“. Така в 15-та глава на Книга Деяния на Светите апостоли св. евангелист Лука разказва за първия Апостолски Събор в Йерусалим. По негов образец за решаването на конкретни въпроси относно вярата и църковното устройство и благочестие, Църквата е провеждала стотици събори.