Православните празници и пости


Както в литургичния живот на Църквата, така и в живота на всеки християнин има особени свещено-тържествени периоди, които носят жив спомен за земния живот на Спасителя, на Пресвета Богородица или на Божиите угодници. Това са православните църковни празници.

Православната Църква обаче винаги си е поставяла за задача не само да удържи в паметта на своите чеда някакво свещено събитие, но и да го пренесе от ежедневния живот към вечността. В годишния богослужебен кръг влизат основните моменти от Свещената История и дават възможност на всеки да стане техен тайнствен участник, съединявайки се с Тогова, чрез Когото всичко е станало. Това означава, че членовете на Светата Православна Църква трябва да се подготвят за приемането на благодатните дарове на своята спасителна вяра, упражнявайки се дейно в християнските добродетели.

Времето за подготовка, назначено за особено благоговение, самоизпитване и достойно приготвяне за покаяние и тайнствено съединяване с Господа, се нарича ПОСТ. През това време се предписва както въздържане за тялото, тоест телесна чистота и ограничение в храната, така и духовно въздържание. Само така истинският пост ще очисти духовната ни същност и ще допринесе за живото възприемане на духовния свят (ср. 2 Кор. 11:27; Мат. 18:21).

Времето за пост е било разбирано още от Старозаветни времена като необходима съставна част на духовния живот. Беседвайки с Бога на Синайската планина, Боговидецът пророк Моисей се въздържал цели 40 дни от вода и хляб (Кн. Изх. 34:28). Постели Ветхозаветните пророци, преди да излязат на проповед и служение, постели и царете, и обикновените хора, постели за да принесат покавяние, да се примирят с Всевишния и чрез въздържанието си да Му покажат своята преданост и любов. Постели със усещането на радостно духовно обновяване, на веселие и празник. Постели така, както Господ им е бил открил чрез боговдъхновените пророци: по време на поста говорете истина един другиму, праведно и миролюбиво съдете, не мислете в сърце си зло против ближния си, лъжлива клетва не обичайте, а обичайте само истината и мира, и постът ще стане радост и весело тържество за вас (ср. Зах. 8:19).

Господ Иисус Христос - Въплътеният Бог - също е започнал Своето обществено служение с четиридесетдневен пост в пустинята. По Своето човечество Той също е имал нужда от духовно укрепване чрез най-възвишеното и свещено въздържание, каквото е постът. Постили и апостолите, помнейки думите на своя Божествен Учител, че ще постят, когато им отнемат Жениха (Лк. 5:35).

Затова по примера на Спасителя и на светите апостоли още в началото на съществуването си Новозаветната Църква Христова е установила постния подвиг (ср. Мат. 9:15; Деян. 13:2; 14:23; 1 Кор. 7:5; 2 Кор. 6:5; 11:27 и др.).

И не случайно днес - в началото на Великия пост, Църквата пее:

"Братя, като постим телесно, да постим и духовно: да развържем всички окови на неправдата, да победим препятствията пред доброто изменение, да скъсаме неправедните писания, да дадем хляб на гладните, да приютим бедните и бездомните, за да получим от Христа велика милост…

Дойдете, верни, за да вършим в светлина Божите дела, да ходим честно и благообразно като в ден, да се избавим от несправедливото обвинение към ближния и да не се опитваме да го отклоним от пътя за съблазън на другите.

Да оставим сладострастието на плътта, да отгледаме дадените на душата ни дарования и да пристъпим към Христа, зовейки в покаяние: Боже наш, помилуй нас."

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

От името на отец Ангел Петрунов и църковното настоятелство на Българската православна църква в Норвегия желаем на всеки от вас леки и спасителни пости, и нека Божият мир и любов пребъдва във вашите домове и в нашите взаимоотношения.


Nylige innlegg
Arkiv