Вселенски събори. Иконопочитанието

„И когато произлезе разногласие . . . апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос . . . и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий . . . [и] очисти с вярата сърцата им“. Така в 15-та глава на Книга Деяния на Светите апостоли св. евангелист Лука разказва за първия Апостолски Събор в Йерусалим. По негов образец за решаването на конкретни въпроси относно вярата и църковното устройство и благочестие, Църквата е провеждала стотици събори. Седем от тези събори Църквата смята за Вселенски.

Те са се състояли от ІV до VІІІ век, и на тях вдъхновени от Светия Дух представители на всички поместни църкви са обсъждали и формулирали основните догмати на Православната църква.

Така Първият Вселенски събор е изяснил и формулирал православното учение за Второто Лице на Светата Троица - Господ Иисус Христос, и е съставил първите седем члена от Символа на Вярата: за Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, и за Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове. Вторият събор утвърдил окончателно Символа на вярата, като дал точен израз на учението за Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, за едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква, за тайнствата и за края на света. Третият, Четвъртият, Петият и Шестият Вселенски събори осъдили конкретни еретически учения и изработили правилно догматическо определение за начина, по който се съединяват божествената и човешката природа в Личността на Господа, а също че Христос има две естествени воли, които не са противоположни, но човешката воля на Спасителя се подчинява на Неговата божествена и всемогъща воля.

Седмият Вселенски събор пък утвърдил през 787 г. догмата за иконопочитанието. Около 60 години преди неговото свикване Лъв Исаврий издал два указа (едикти) против почитането на светите икони. При него, а по-късно при неговия син и внук, настанали безумни разрушения и поругаване на православните светини, както и гонения и наказания на почитателите на свещените изображения, продължили повече от един век.

вярвайки че почитта, която отдаваме на образа, преминава към първообраза, така че който се покланя на изображението, по същество се покланя на изобразения на нея.

Против иконоборците, през царуването на малолетния тогава свв. Константин и майка му Ирина, в малоазийския град Никея се събрали 367 свети отци. Отците обосновали иконопочитанието като изначална и неделима част от православното вероучение, и съборно постановили да се покланяме на изображенията на Богочовека, на Неговата пресвета Майка, на ангелите и светиите и, подобно на изображението на честния кръст, благоговейно да ги целуваме.

Скоро след това иконоборството отново се засилило и продължило чак до 843 година, когато гоненият дотогава патриарх Методий свикал в Константинопол поместен събор, който одобрил решенията на Седмия вселенски събор и отлъчил иконоборците от Църквата.

Окончателната победа над еретиците върнала мира в Църквата. Освен неделните дни, отредени за възпоменаване на Вселенските събори, Тържеството на иконопочитанието Църквата с право смята за истинско Тържество на Православието, което празнуваме с богато, богословски наситено богослужение през първата неделя на Великите пости. Сред най-горещите защитници на иконопочитанието, разкрили богословски същността на иконите и на свързаната с тях почит, са св. патриарх Герман Константинополски, св. Йоан Дамаскин и св. Теодор Студит.


Nylige innlegg
Arkiv

© Siste oppdatering 12.12.2017