Лазарова събота - Възкресяване на Лазаря/Връбница

Лазарова събота - Възкресяване на Лазаря

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Йоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

Шеста неделя на Великия пост - Вход Господен в Иерусалим (Цветница, Връбница)

След възкресението на Лазаря при последното Си идване в Иерусалим, шест дни преди Пасха, Христос Спасителят, влязъл в светия град при голяма тържественост. Това идване в Иерусалим по пророческото предсказание (Зах. 9:9) било царствено с големи почести.

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотвореь, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Мнозина постилали дрехите си там, отдето ще мине; хвърляли цветя и веели с палмови клонки. Деца и народ възклицавали: "Осанна Сину Давидову...". Възторжено тържествувал целият народ, но книжниците негодували и поискали от Христос да им запрети. Христос отвърнал, че ако те замлъкнат, камъните ще завикат.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Празникът възпоменава тържественото влизане на Иисус в Йерусалим в навечерието на юдейската Пасха. "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9), - възкликва старозаветният Пророк Захари, който преди много години бе предвидял днес извършващото се събитие.

Народът тържествено посрещал влизащия в Иерусалим, а Спасителят бил печален, знаейки че само след няколко дни същата тази тълпа ще се отвърне от Него и ще поиска разпятието Му.

Нека в тези святи дни обърнем внимание на това, като си вземем урок и внимаваме над себе си. Не би ли могло да бъде нещо подобно и с нас при всичката видимост на тържествеността?

"Тогава, - казва св. Теофан Затворник, - видимостта била тържествена, но Господ гледал на това, което било невидимо в сърцата и го видял достойно за плач. И нашата празнична видимост е всякога тържествена, но така ли е в действителност?"

Дано не се изпълнят и за нас думите на Спасителя, Идващ на волно страдание заради нашето спасение: "Този народ се приближава до Мен с устата си и ме почита с устните си, а сърцето му стои далече от Мене" (Мат. 15:8).

На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. От Цветница до Томина неделя (първата след Великден) не се прави помен за починал близък.

Животът на Иисус Христос наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.


Nylige innlegg
Arkiv